Зин не е тема с ярък цвят — тя е друга хартия. Нищо в нея не се повдига: сянката е нула на всичките четири места, затова картата се отделя от страницата с въздух и с една линия, не с възглавничка под себе си. Линията пък е една-единствена и е косъм — един пиксел при четиринайсет процента мастило, — и от нея се композира всичко: пръстенът около кадъра, ръбът под лентата с менюто, чертата между два раздела. Ъглите са нула навсякъде, защото листът е рязан на гилотина, а лентите дишат по 6.5 сантиметра: въздухът е луксът на печатаната страница.

Гласът е типографски: серифни заглавия с малки и главни букви — издание, което се чете, не се вика — над колона с истинска мярка. Мастилата са две: въглен върху топла хартия, плюс едно спот-червено, което се появява рядко и нарочно — една лента, една значка, един ръб. Темата е за малък самиздат и независима редакция: броеве, плочи, стикери, значки и тениски, направени на ръка в тираж от сто и петдесет и продавани на маса. Трите стила сменят ХАРТИЯТА, не темата: „Вестник“ е топлият вестникарски тираж, „Крафт“ е кафявият лист с едно-единствено мастило, а „Голям формат“ е студеният бял броеве с двойно повече въздух и без нито една линия.