Ателие няма сенки. Картата се държи от косъм от един пиксел, ъглите са два — толкова, колкото да не порежат — а бутонът е правоъгълник без нито един завой. Земята е коприна: отвесни гънки на плат през четиринайсет пиксела и топла светлина, падаща отгоре като от витринен прожектор. Лентата с менюто е единственото стъкло в темата — айвъри с прозрачност, зад което коприната се размива, вместо да изчезне; картите остават плътни, иначе бутикът става аквариум.

Шрифтовете са двойка, не един: заглавията са модна дидона с висок контраст в италик, текстът под тях — стар книжен серифен с широко око. Буквите в надписите стоят разредени на шестнайсет стотни, лентите дишат на пет и половина сантиметра. Темата е за бижутер, шивач и марка, която не вика: мода, аксесоари, ръчна изработка, малък каталог, който се гледа един по един. Три стила — Ателие за деня, Абанос за витрината вечер (тъмно дърво и златна нишка), Порцелан за студената, почти клинична гама, когато стоката е цветна и няма нужда от помощ.