Теракота не е кафява тема — тя е друга форма. Ъглите ѝ са едри (44 до 64 пиксела) и нарочно разминати: горе вляво е с шест пиксела по-обло от долу вдясно, така че никоя карта не се повтаря сама на себе си. Сянката е много мека, ниска и кафява — картата ляга върху страницата, вместо да виси над нея — а контур няма никъде, защото печената глина няма ръб. Отделянето го носи топлината: съдът е с една степен по-топъл от масата под него. Снимката обаче остава ъглеста — 12 пиксела и толкова; облото е глината, не кадърът.

Темата е за работилници, в които всяко нещо минава през ръка: керамика, сапуни, свещи, текстил, малък интериор. Каталогът е кратък — две до десет неща, затова решетката е на две едри колони вместо на три, а продуктовата страница започва с широка медия и завършва с грижата за предмета. Трите стила сменят пещта, не формата: „Глина“ е сурова и топла, „Пепел“ изстудява всичко до пепелна глазура, а „Пещ“ гаси лампите и оставя само жарта.