Пазар не е тема в цветовете на домат — тя е друг ритъм. Решетката е на пет колони и на първия екран влизат десет неща, не четири, а героят е нисък, защото най-скъпият екран не може да отиде за лозунг. Но плътното не значи стегнато: лентите дишат по 2,75 рем, тъкмо колкото пътеката между две сергии. Никъде няма нито един контур — картата ляга на тезгяха с топла размита сянка, къса нарочно, за да не слепи десет карти в едно петно. Ъглите са обли, кадърът е с 14 пиксела, а под всичко лежи плетка: два косъм-щриха под ъгъл, слънце през тентата и две топли петна от зарзавата.

Кадърът е рисуван. Няма нито една снимка в тази тема и не ѝ трябва: десет щайги — домати, буркани, връзка зелено, пити сирене, восъчна пита, репички, хляб, патладжан с тиква, чушки и круши — са изчертани от елипси върху едно и също ленено поле, по два до четири предмета във всяка, така че продукт без снимка изглежда като тезгях, а не като дупка. Темата е за онези, които продават много неща наведнъж и всяко се сменя със сезона: плодове и зеленчуци, мандри, пчелини, био магазини, кооперации на местни производители. Затова носи филтри, брояч на наличността, вземане от обекта и таблица за бърза поръчка. Трите стила сменят коя половина на пазара води: „Сергия“ е зарзаватът, „Мандра“ е млечното, „Зимнина“ са бурканите.