Тефтерче не е боя, а хартия. Страницата е истински линиран лист: синя черта на всеки трийсет пиксела, червено поле, което слиза отляво като в ученическа тетрадка, и топло жълто зарево от горния ръб — лампата над бюрото. Жълтото е мебелировката: бутоните, значките, лентата с обявата и огромното „мяу“ накрая са в цвета на жълтия бележник. Картите са листчета върху листа — тлъсти ъгли, косъм графит и мека сянка, а при посочване пръстенът им пожълтява, както се отлепя самозалепващо листче. Лентата с менюто е матирано стъкло: страницата минава под нея като прозорец под лентата на спретнат работен плот. Мастилото е графитено синьо — писано с химикал, никога с черно.

Плочките на съдържанието са канцеларски хартии — линиран лист с червеното си поле, жълт бележник, милиметрова хартия, самозалепващо листче, синя картонена картичка и една розова гумичка — а върху тях ляга пиктограмата на всяко нещо: котка, лапичка, молив, чаша чай. Началната страница започва с последните мисли, не с витрина; малкото магазинче със стикери и принтове идва след четенето. Четири стила, четири истински хартии: Тетрадка за белия лист, Жълт бележник за канарчено жълтата хартия със синьо мастило, Розов лист за тефтера от снимките и Среднощен режим — графитена хартия с жълти листчета, за мислите след полунощ.