Билка диша. Лентите са на пет сантиметра — най-широкият ритъм след „Едно“ — разделителят е празнина, а не линия, и „За нас“ няма рамка. Земята е хербарий: светлина, падаща отгоре като през прозорец на работилница, и наклонени жилки през двайсет и два пиксела — нишките на пресована хартия. Лентата с менюто е матово стъкло, буркан, гледан отстрани: слабо размиване, колкото да личи, че зад него има зеленина.

Шрифтовете са двойка от работилницата: висок тънък серифен за етикета на буркана и топъл хуманистичен гротеск за тетрадката с рецептите. Темата е за козметика, добавки, чайове и всичко домашно направено — стока, която се купува с доверие, значи разказът тежи колкото снимката. Четири стила: Билка (градина в средата на деня), Гора (под короните, светлината идва отдолу, от мъха), Лавандула (сушене, окачено с главата надолу — жилките са отвесни) и Мъх — тъмната кожа, сянка под листа, където зелените се вдигат, за да останат зелени.