Таван е единствената тема с НУЛА закръгление — всичките шест радиуса са нула, включително ъгълът на снимката. Сянка също няма: картата се държи от две линии, отгоре и отдолу, като ред в съдържанието на списание. Земята е лен — кръстосани нишки през четири и пет пиксела (различни нарочно, равните стъпки правят муар на телефон), толкова слаби, че се усещат като материя, не се виждат като шарка. Размиване няма: стъклото щеше да е единственият мек ръб в цялата витрина и щеше да си личи като чужд.

Шрифтовете са редакционна двойка: заглавие с хуманистичен гротеск, разреден на десет процента (шапката на разтвора), и текст със стар книжен серифен (самата статия). Лентите дишат на пет сантиметра, редовете се редуват отляво и отдясно, колажът е мозаечен, разделителят е въздух. Темата е за мебели, текстил, свещи и всичко, което се снима в стая — разчита на снимки, и ако имате хубави, показва ги по-добре от всички останали. Три стила: Таван (грейж и опушено мораво), Глина (мазана, не тъкана — едра шарка на длан върху мокра стена) и Графит — същият лен, гледан срещу светлината, нишката свети, вместо да хвърля.