Калъп е тема без нито една линия. Ръбът ѝ е изключен нарочно (`--site-edge-w: 0px`): нищо тук не е изрязано с контур, всичко е повдигнато със сянка — широка, студена и без офсет, каквато хвърля предмет под високо утринно осветление. Ъглите са щедри и в една стълбица (28 пиксела картата, 22 кадърът), бутонът е цяло хапче, а полето — мек правоъгълник. Лентите дишат на пет рема, тоест два пъти повече от обичайното: между два реда стока има толкова празно, колкото между два уреда в зала, която не е претъпкана.

Заглавията са главни, но не викат: нормален гротеск с широка разредка вместо свит кондензиран шрифт. Разликата е точно тази между магазин, който крещи, и треньор, който не му се налага. Цветът е един — кобалт — и се появява рядко: на бутона, на един ръб от рисуван кадър, в сиянието на светлината. Всичко останало е студено бяло, стомана и мастило. Трите стила са три часа, не три боички: „Седем сутринта“ (кобалт върху студено бяло), „Басейн“ (аквамарин, по-мокра светлина, по-плътно стъкло) и „Тебешир“ — топла креда и графит, стил напълно без цвят, в който акцентът е самото мастило.